Ето го и него! Най-светлият, най-чистият празник- Денят на българската писменост и култура! Песни, танци, закачки, придружавани от глухия тътен на позастарелите училищни барабани. Усмивки, поздравления, пожелания! Тук мажоретка, там знаменосец, музиканти, певци, жонгльори! Ех, така празнуваме ние българите-от сърце и душа!
    Градското шествие-събиращо малки и големи под наслов "Обичай родния език!" Помните ли какво беше казал Климент философ? "Всеки човек да се обръща към Бог на собствения си език!" Ех, колко горд трябва да бъде човек, развявайки наляво надясно малки знаменца, усмихвайки се като филмова звезда, минаваш по улица "всеки ден", но пък усещането е различно. Има камери? Намесена ли е криворазбраната цивилизация? Да видим!
    Първо: каквото и да си говорим половината се усмихват не защото има камери, защото са горди българи или са благодарни на братята Кирил и Методий за "нещо си". Причината е почивният ден, позабравените изпитвания, празничното настроение на околните, което заразява. Вътрешното усещане отдавна се е сляло с капките дъжд, които, за Бога, не спират да капят по лицата на хората. Капки дъжд или сълзи на Бога?
    Съхранение. Притежаваш ли го? Замислял ли си се въобще? Тези думи, които редя и тези очи, с които биват прочитани..крайникът изпраща, или по-скоро се опитва да изпрати, послание, достигащо до сетивата. Събудихте ли се ? Студено ли ви беше? Вземете химикал и напишете на любимия "Обичам те!", напишете бележка с необходимите продукти, които съпругата трябва да купи. Как успяхте? Нима се научихте родени и с дар слово? Нима сте го увладели?
    Усещате ли криворазбраната цивилизация?
    Е, да, навън вали...и като почти всяко случващо се нещо, на пръв поглед иначе така безобидния дъждец, се превръща в оправдание. Именно той задържа хората по домовете. Дали? Търсих едно вчера, което се появява незнайно защо в закъсняло вече утре. Господ не ни дава всичко, за което сме го помолили. Събудете се...за Бога, автобусът няма да ни чака вечно...часовникът тиктака, а миналите мигове вече се невръщат, както се не връща речната вода...
    Климент, Наум, Ангеларий...тези, които родиха идеята, а идеята роди нас-изродите. Е, неслучайно е казано, че Тротски винаги ще го има, защо ли? За да бъде вечният изгонен! Мишките сами се давят, времето лети, ала дали отлита?
    Колко интересно. Всяка капка е плачещо утре, плачеща воля, за онези, за нас...несъхранителите. Духовенство? Нима? Всяка мръсна локва размива сякаш ходещи сенки, не виждащи, не чуващи, не усещащи, не осъзнаващи какво се случва. Ангели ли са това?
    Забързани в сивото си ежедневие стъпваме мрачни по уличните дупки, настъпваме нечия стотинка, псуваме управляващите за неразборията и за чисто новите вече мръсни и скъсани заради локвите обукви. Вървим по пътеки, на които краят не се вижда, началото е забравено или още по-лошо...дори не е запомняно. Не е съхранено. Образите, онези светли образи бихте намерили само в захвърлените учебници по литература, другото е край, но край безкраен...
    Ходим си боси по асфалта, не знаещи къде отиваме, не знаещи откъде идваме? Ти чувал ли си някога за Братята? Чувстваш ли се горд и благодарен им за нещо?
    Върви си бабо, проста женица си ти, кому е нужно да знае нещо, което не му носи пари? Супа. Топла ако може..топла, моля, от онези, които биха стоплили душата...
    
    Пътеки...вечни пътеки...

Цар Борис се среща тайно с учениците на Кирил и Методий много преди 886 г. Буквите на траките и готите не се утвърждават, зад тях не застава държава

    Проф. д-р Божидар Димитров

    В деня на свети Кирил и Методий се пише, разбира се, за тяхното велико дело. То наистина е велико и тогава, в IХ век, и днес. Създаването на азбука на говоримия език на славяните, заемащи както тогава, така и днес половината от територията и населението на Европа, вкарва въпросните славянски народи и територии в най-висшето звено на спиралата на цивилизациите. Но прославата на двамата братя от Солун по наш стар, български обичай води до пълно затъмнение на други личности, благодарение на чиито усилия азбуката е успяла да се наложи - отначало в България, после в цяла Източна Европа (Сърбия, Румъния, Украйна, Русия, Молдова, Беларус, Черна гора, Македония).

    Кои са тези личности, благодарение на които азбуката ни се утвърждава?

    На първо място българският държавник цар Борис I (852-889 г.). Публична тайна е, че една писменост може да се утвърди само ако зад нея застане с цялата си политическа воля и финансова мощ една държава. Кой знае, че още две писмености са създадени в българските земи (на траките от Никита Ремесиански и на готите от Вулфила), но не са се утвърдили поради това, че зад тях не застава държава. Писмеността в тази епоха е свързана главно с църквата. А за да заработят църквите в средновековна България на роден език, са необходими около 200 000 богослужебни книги. Книгите в тази епоха се правят от пергамент (специално обработени агнешки кожи). За 200 000 книги са необходими 20 000 000 агнешки кожи. Освен това за 10 000-те църкви (най-вероятно са повече) са необходими 10 000 обучени на новата писменост свещеници. Могат ли Кирил и Методий или учениците им Климент и Наум да платят 20 милиона агнешки кожи и да обучат 10 000 свещеници. Естествено не - разходи и организационни усилия в такива мащаби може да предприеме само държава, ръководена от държавник със съответната политическа воля. Цар Борис I е застанал зад това дело с цялата мощ на Българската държава. И, изглежда, много по-рано от 886 г., когато приема и дава на Климент и Наум съответните правомощия, пари и хора, за да извършат великото дело на разпространението на писмеността по цялата българска земя. Контактът, изглежда, е станал при мисията на двамата братя в днешните македонски земи и е бил личен. Брегалнишката легенда дори твърди, че това е станало в град Равен (днес развалини край Щип) и там е договорено създаването на старобългарската азбука. А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса - Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

    Следващите позабравени са Климент и Наум. Да не се заблуждаваме. Делото на Кирил и Методий във Великоморавия рухва окончателно и без остатък в 886 г. То никога нямаше да се възроди и щеше да остане един екзотичен исторически щрих като делото на Никита Ремесиански и Вулфила, ако Климент и Наум не бяха се добрали до България. И ако освен талантливи духовници не бяха и супермениджъри. За да подготвиш десетина хиляди свещеници и да препишеш 200 000 книги, настина се изисква огромен организационен талант. Иначе волята, парите и усилията на Българската държава щяха да отидат нахалост. Нима и днес поради липсата на организаторски способности не се прахосват без видим резултат милиони левове от държавни, а и от частни мениджъри. Знаехме как го е направил Климент в Охридския книжовен център. Дейността на Наум между 886-893 г. в Плиска оставаше в сянка. Днес благодарение на българските археолози, открили книжовните средища в Голямата базилика в Плиска, Черноглавци Равна, Варна, Мурфатлар, знаем, че мащабите на дейността му са същите като на Климент. В тези средища се правят книги, подготвят се свещеници, като завършилите курса веднага сядат на преписват нови книги и т. н. А технитари (занаятчии - б. а.) под ръководството на областния управител (в Охрид той се казва Домета, а в Плиска вероятно под прекия контрол на цар Борис I) обработват милиони агнешки кожи, за да има листи за книгите.

    Е, не бива да забравяме и цар Симеон Велики, който продължава в тази област делото на баща си. Можеше и да откаже като новия великоморавски княз и да върне гръцкия език - и без това претендира за трона на византийския Василевс. И на цар Петър (927-942), осигурил 42 мирни години, за да се затвърди докрай делото. На всички тях вечна им памет и вечна признателност.

    Климент и Наум са синове на наши боили

    Появата на Климент и Наум в България обикновено се представя като щастлива случайност. Според житието им след арестуването на близо двестате Кирило-Методиеви ученици (те са продадени в робство) във Великоморавия от немците само те и Ангеларий били извадени от затвора, доведени до Дунав (тогава граница с България) срещу Белград (тогава български областен град) и изоставени. Те се прехвърлили в България със сал, а областният управител ги изпратил в Плиска при Борис I. Той се зарадвал (оставя се впечатлението, че за първи път ги вижда) и след няколко месеца почивка изпраща двамата с парични суми (равняващи се днес на десетки милиони левове) и подчинени на тях (обикновените монаси) областни управители да строят манастири - школи и скриптории (места за писане на книги). Това не е нормално дори за средните векове. Такова доверие не се оказва на до вчера непознати хора. Но въпреки това в науката преобладаващото мнение за народността на Климент и Наум е, че са славяни от Византия, гърци, добре научили славянски език, или великоморавци. За т. нар. македонци Климент и Наум, разбира се, са македонци. Всъщност спорът е излишен. В житието на Климент и Наум се казва, че те са от Мизия и са синове на благородни родители. Иначе казано, те са от български аристократичен произход, т. е. синове на боили. От определена възраст те са част от гвардията на кана и от този корпус млади благородници (наричани "хранени хора") са хората, изпълняващи важни държавни мисии. В този смисъл появата на Климент, Наум и Ангеларий в кръга на учениците във Великоморавия едва ли е случайно. Те са били изпратени там от Борис I, за да изучат добре новата азбука - българският цар добре е разбирал, че Кирил и Методий могат и да бъдат елиминирани от враговете си, както и става. Странното освобождаване от затвора, довеждането им до българската граница (когато другите 200 ученици са продадени в робство) също намира своето логично обяснение - те са освободени като поданици на българската държава навярно по лично искане на цар Борис I пред немския крал - негов съюзник по това време.

    Огромното доверие нелогично за доскоро непознати хора също отива на мястото си, ако Климент и Наум са хора на Борис I, членове на управляващата страната аристократична класа. Че Климент и Наум наистина са български благородници, си личи от факта, че през 916 г. вече болния и изнемощял епископ Климент подава оставката си не на прекия си началник (архиепископа на България), а на цар Симеон Велики. Това е в съгласие не с църковния закон (архиепископството е до смърт на титуляра), а съгласно кодекса на честта на българската служебна аристокрация, подчинена само и единствено на царя.
Препечатано от macedoniainfo.com

Искрено се надявам да няма такива, но! За тези, които не са съвсем наясно кога, къде, какво, няма да е излишно да хвърлят по едно око на следните материали, любезно подготвени от самите читатели и публикувани в различни сайтове, като един от тях е уикипедия.бг Може би сред нашите читатели авторът ще "се намери". Прочетете и ако обичате осмислете! По-честичко трябва да си говорим на такива теми, ме мислите ли? Искрено ще се зарадвам ако всеки дарява поне капка от ценното си време на малко по-смислени и стойности неща, ако щеш приказки за празниците и по празниците. Да покажем, че ни пука!

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост e официален български национален празник, честван на 24 май. На този ден, българите честват българска култура и създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

    За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

    Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

    Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред Българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономически и културно възмогване.

    През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
    Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

    24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

    24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

    Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин –Кирил.

Източник  http://bg.wikipedia.org/

Събитията през последния месец се оказаха изключително благоприятни за Стара Загора. Нямаше седмица, в която да не се случи нещо интересно и някой да не вземе награда. И понеже няма как да обърнем нужното внимание на всеки победител, реших да ви представя именно Тихомир Рачев - 17г , ученик в гимназия с преподаване на чужи езици "Ромен Ролан". Заедно с екипа си младежът спечели първа награда на конкурс под наслов "Единство в многообразието", организиран лично от областната управителка Мария Нейкова и директора на "Булагро" АД  Христофор Бунарджиев. Поводът за провеждането на конкурса е влизането на България в Европейския съюз.
    Желаещите са срещнали силна конкуренция в очите на младите старозагорци на възраст между 14 и 18 г. Всеки екип е имал възможността да представи свой продукт по желание. Възможностите са били две-мултимедиен проект или есе, като за всяка от областите са били предвидени съответно I награда на стойност 600 евро, I I-300 и III - 100. Интересното е, колко много млади старозагорци са изявили желание за участие - 9 клипа и 33 есета. За останалите участници са били предвидени тениски и енциклопедии.
    Награждаването се състоя на 7 май в Булагро-Железник. Всеки един от присъстващите твърди, че организацията е била на изключително високо ниво, а самото награждаване европейско.
    Според двама от създателите на клипа, спечелил първа награда, конкурсът е бил поле за изява на младежите, които досега не са имали възможността да разкрият таланта си пред останалите. Тихомир гордо заявява, че съгражданите му по нищо не отстъпват на останалите европейски деца. Всеки един участник е положил максимални усилия, за да представи пред аудиторията един наистина качествен продукт.
    Сега ще научите малко повече за осъществяването на самата идея около печелившия клип "Всеки е звезда" от самия Тихмор.

    Здравей, благодаря ти, че ми отдели минутки от времето си, все пак напоследък си много натоварен. Разкажи на читателите малко повече за клипа и как всъщност се роди идеята за създаването му?

    Много се двоумяхме какво точно да изберем, тъй като бяхме голям екип и всеки един от нас имаше своите предпочитания. Финалният продукт бе направен по концепция на всички наши идеи, с цел клипът да бъде адресиран до всеки един млад човек. В клипа има много послания, които на първо гледане едва ли биха направили особено впечатление на някого. Идеята беше да пресъздадем нашето собствено мислене по един обикновен и изключително семпъл начин и в същото време да отправим посланието си към аудиторията, влагайки дълбок смисъл в работата.

    С какво време разполагахте? Тук ще издам, че Тихомир е организатор на не едно и две събития и ми е много интересно, предполагам и на читателите, да разберат как момче на тази възраст успява да се справи с толкова сериозни задачи.
    
    Смея да твърдя, че снимките бяха изключително трудни за заснемане, поради многообразието на всички участници. Поради късното завършване на сценария разполагахме само с месец и половина да направим продукта си реалност. Когато човек има желание и амбиция за работа, мисля, че няма никакъв проблем да съчетава нещата каквото и да му коства това. Тук може би е редно да спомена необходимите качества, които хората от един екип трябва да притежават. На първо място, както вече казах, е желанието. След него се нареждат воля, упоритост, малко инат и не на последно място екипна работа.
    
    Какво мислите да направите с наградата, която ви връчиха? Съгла си се, че 600 евро си е солидна сума.

    Да си призная честно все още се двоумим. С Минчо Минчев виждаме до този момент две възможности - да инвестираме парите в техника, която би ни била изключително полезна за по-нататъшни проекти, или разбира се да ги дадем за благотворителност. До момента и двамата сме на мнение, че парите трябва да бъдат дарени.

    Има ли нещо, което би искал да кажеш на хората, които четат интервюто в момента ?

    Това, че спечелихме определено ни стимулира. Повярвахме във възможностите си, ще продължаваме да се усъвършенстваме и да представяме все по-стойностни и качествени продукти в полза на младото общество.


                                                        Силвия Никлева