|
Такава хубавица е нашата България, а вечно настинала! Гизди се, не се облича топло - все кръстът й отвън, а е майка на толкова много хора! Хубавите плодове прасетата ги хапват - просто на тях нищо не им пречи да се въргалят из цялата държавна кал, докато ги достигнат - опасност от падане на прасето няма, опасност от падане на дървото с вкусните плодове - има! Но и да се счупи - няма проблем! Вярващи, избиращи и подкрепящи - коолкото искаш! България, така като я гледате - с болнав вид - аха да отиде на преглед, аха да се зарази с някой нов вирус - то мръсотия, студ, безотговорност, жалки хартиени квалификации и начумерени погледи дебнат зад всеки болничен ъгъл. От медицински работници да те е страх повече от болест! След това България решава да си поръча нова гиздава премяна за театър, ама то я някое копче ще падне, я роклята ще се разшие, я театърът ще изгори! И на почивка не може да отиде нашето голямо момиче - трапове, снегове, непочистени улици и тротоари, огънати мантинели, пияни шампиони по фигурно пързаляне - и това не е работа. Да ти се отще и на път да тръгнеш! Редуват се в живота радост и тъга... Доработи й се на България - тръгна към работното си място, подхлъзна се и падна. Взела, че станала пациент в собствената си болница! Иска да си пусне телевизора - пропаганда! Иска да изкаже свободно мнението си - гърмят я, хапва й се нещо вкусно - скъпо и с изтекъл срок на годност. Всичко води към спешния център! Ех, тази хубавица България - не само от студовете и непочистените улици си пати, ами от всяка артерия на българщината си! И все така болна и употребявана ходи, затова никой не я иска! Върви и разпространява заразата... до следващото подхлъзване и счупване на крака, до следващия пипнат вирус в болницата, до следващите избори, до следващите българи-овце, които имат право да избират. Дотогава ще си ходи все такава България - с кръпки по "гиздавата" си премяна, настинала и кривокрака...
Властта - това сладко изкушение...
Водена от максимата "Най-лесният начин да устоиш на изкушението е да му се поддадеш.", маса народ се насочи да покорява върховете, които сочат надолу. Въпреки че не всеки е роден под знака на Лъва, на мнозинството много му се иска да изземе неговата роля, превръщайки се в цар на джунглата, в чиято пародия на блато с няколко увяхнали растения се е превърнала и българската държава - предимно овце и зайци. Първите - в ролята на даващи гъста и заплетена вълна и миризливо мляко, за да получат в замяна място сред стадо копита без мозък, а вторите - в ролята на нашата национална гордост - спорта - вечно бягащи и криещи се. Сигурно е истинско постижение цялата тази комедия да принадлежи на един, изпълняващ ролята на властващ. Хора, изграждащи свой собствен свят, неусетно загубвайки се в него. Целта им да се предпазят от всеки външен фактор ги заключва и хвърля ключа в тинята на подсъзнанието, което води до разяждане и окисление - и на ключа, и на мозъка. Не било лошо да живееш в заблуда - признанията и равносметките са за смъртния одър! И все пак... пътят към Ада е осеян с добри намерения. Нашето време, където властта е вирус, а безмозъчните овце - преносители! Горките, дърпащи конците - дори те нямат оправдание! Такъв е парадоксът на нашето време - всичко е или незаконно, или неморално, или от него се пълнее! Време на преситени консуматори. Студени души, разпространяващи заразата. Ледени души, които дори овчата вълна не може да стопли. И когато ситуацията стане напечена и емоциите се загреят до над 240 - фурненски градус - ледът се топи, разтича се и се превръща в кал. Веднъж превърнали в мръсна течност душите си, прасетата могат да излизат и да се въргалят в нея... |