Изключителният Теодор от Стара Загора, на когото всеки зрител открито симпатизираше и все пак постави на второ място, разкрива пред tialoto.bg емоциите, оказали влияние след предаването, малко пикантерии около личния си живот и разбира се… за къде сме без „Планове за бъдещето?”

Яд ли те е, че не спечели? Ама честно?

Не, честно. Не ме е яд. Аз мисля, че тепърва всичко предстои. Има много примери в историята на подобни шоу формати, когато вторият, третият, четвъртият са много по-известни и успели от победителя.

Аз вярвам, че в България има почва да се развивам и се надявам това да се случи. Така че няма за какво да ме е яд. За мен това е огромен успех.

Значи си доволен от себе си?

Да, много съм доволен. За мен това е било и е единственото нещо, което ме кара да вървя напред – че се представям добре. А ако се представям добре, мога да очаквам това мое добро представяне да прави впечатление и да трупа активи.

Глупаво е да казвам, че не съм се надявал да победя, но мисля, че самият факт, че стигнах до финала, е достоен и... да, доволен съм. И щастлив.


А с какво Невена беше по-добра от теб?

Като изключим факта, че е жена, ха-ха... Невена е блестяща певица, с блестяща техника и това, което тя умее много добре, е да интерпретира с гласа си – тя пее еднакво добре всякакъв стил музика.

Аз лично се възхищавам на умението й да пее народни песни – аз също много харесвам фолклора, но не се чувствам в свои води, когато трябва да пея народни песни. Може би с това е по-добра.

А кой от другите финалисти харесваш, в кого виждаш особен талант?

Много се надявам Краси да успее, тя е страхотна певица. Харесвам и Стефан Лалчев – това момче е само на 17 години и има много време да се развива, а и е достстъчно интелигентен, за да използва адекватно успеха си в Мюзик Айдъл. Тишо също. Той е голям мъжкар, много точен човек.

А ти какво правеше на 17?

Бях ученик и се занимавах с пеене, но чисто аматьорски – с една много приятна група в Стара Загора, мои много близки приятели, с които и досега се чуваме и се надявам в един момент да имаме възможността да се съберем и да посвирим за удоволствие.

Какво би искал да правиш занапред?

Бих се радвал, ако имам възможността да записвам авторски песни, да бъда популярен в медийното пространство, в музикалните медии... Дано да има такъв интерес към мен, какъвто има и сега. Това се надявам да се случи...

А в чисто лчиен план?

Първо искам да съм здрав и всички мои близки да са здрави, за да мога да ги радвам. След финала ми се обади леля ми, която живее в Испания. Беше просълзена и ми каза, че супер много ме обича и адски много се гордее с мене и това много ме радва.

Това със здравето всички го искаме. Кажи за приятелката ти, какво ще правите с нея? Колко време сте заедно и няма ли да се жените?

Четири години сме заедно, но вярвам в принципа, че един мъж трябва да направи тази стъпка, когато има достатъчно стабилна база зад себе си, а аз още нямам такава, за да й осигуря достатъчно добър живот.

А фенките? Спират ли те по улиците?

Да, много хора ме спират, желят ми успех и това много ме радва... ласкае ме. Много ми е приятно. Но фенки чак... не знам. Чета по форумите... момичетата ми пишат „обичаме те“, но те не обичат мен, Теодор, а по-скоро харесват това, което правя. Аз така го разбирам поне.

А спирали ли са те хора, които да те обвинят, че си болезнено амбициран и е дразнещо това, че искаш да успееш на всяка цена?

За щастие, не съм имал такива срещи от трети вид. Хейтъри има винаги и навсякъде, така че не знам какво да отговоря на хора, които не ме харесват по презумция. А колкото до амбицията – смятам, че е важна за всеки, който иска да върви напред.

И все пак, за всички фенки, защото със сигурност имаш такива – какви жени харесва Теодор?

Нямам някакъв особен тип, блондинка или брюнетка...нямам тип, който да посоча и да кажа „ето, това е мойта жена...“. Харесвам жени с чар, с излъчване, интелигентни жени, които имат амбиции и се стремят към нещо, което да постигнат сами.

Кажи нещо и за недостатъците си? Какво искаш да промениш в себе си, нещо, което ти пречи да въриш напред?

Понякога съм непостоянен... Когато не виждам в перспектива нещо хубаво и нямам търпение, обикновено се отказвам и започвам друго. Но пък, когато видя, че има смисъл – се амбицирам и гоня всичко до дупка.

Всеки от журито си имаше фаворит, ти чий любимец беше?

Определено на Дони, ще се радвам ако съм бил фаворит и на Слави, той много ми помогна.

А с какво се промени ти за тези 6 месеца?

Всичко това ми даде много сериозна глътка позитвизъм, че в България се случват хубави неща и че те се случват, както трябва, че когато демонстрираш някакви преимущества, талант, те биват оценени и не остават незабелязани. Това отново ме накара да вярвам.

След 10 години...?

С кариера и семейство...успял човек.