Във време на мнима свобода единственият начин да направим някакво обединение помежду си се оказва така наречената благородна кауза. Оприличаван образ на Дядо Коледа, спасителна жилетка, вяра в чудото и прехвърляне на невидима топка в нечии по-отговорни и загрижени ръце.
    В случая Отговорната Ръка се оказа екипът на БТВ. Истинска наслада доставя на позабравилите човешкото у човека фактът, че някой мисли за тях. Да, това не е Главата на държавата, не е и някоя от Подглавите му... Това са хора сред нас, простосмъртните. Хора, които ни подариха безплатно надеждата, че в случай на беда, българинът има на кого да разчита, че българинът не е сам, че дори той самият е човек!
    Материалността, на която се възхищаваме, изкривява подсъзнанието на Обикновения, пречупвайки го през призма, зад чиито фон няма химери. Допреди кампанията "Не сте сами" българската кауза бе считана за утопия, днес вече развенчана и превърната в реалност от нас самите.
    Нима наистина българинът има желание да стори безплатно добро? Реалността е за пияните, защото е жестока, а свестните у нас считат за луди! Добротата, Безкористността, Дядо Коледовците и Баба Марта възприемаме за нереален образ, чието подобие възпроизвежда изкривената ни през физически несъществуващо, а счупено огледало, съвест… Съвест, отдавна преминала и през трите агрегатни състояния, най-комфортно почувствала се в Лед. Предпазвал я…

В какво да вярваме тогава? Как бихме живели, ако не преследваме илюзията? Как бихме обичали, ако не вярвахме в самата вяра за по-добро, за много по-добро. А надеждата?
    Отдалечил се от себеподобните си с времето и обстоятелствата, човешкият индивид изнемощява в търсене на бялата лястовица и онзи път, който ще го отведе до Истинското-човешки взаимоотношения, мир, разбирателство, към онова безкористно сърце. Веднъж изгубил вярата, човекът трудно се сеща за нея. Така сме програмирани, че когато загубим нещо, просто се настройваме на честота, която да ни отдалечи колкото се може повече от него, докато накрая го забравим. Но, за щастие, преди да се сблъскаме с тази грозна действителност, на помощ ни идва благородната кауза, която обединява всички бягащи и криещи се от безвъзвратно изгубената надежда, като им предлага подслон. Подслон за съществуващи с кислородна маска души.
    Именно това Добро помолиха за покрив над главите си и от екипа на БТВ. Как погледна обществото на благородството и чистосърдечието им? С леко недоверие, подкрепено от много sms-и. Парадокс? Нима дори в присмеха си хората искат да бъдат човеци? Да, но се страхуват! Искат и не могат! Свестните у нас считат за луди!