Събуждаш се, правиш си кафе и започваш със задачките за деня. Срещаш се с котката, душа, дрехите и излизаш като пич. Срещащ се с редакторите си (ще издаваш нова книга), пиете кафе, хапвате, раздувате си това-онова, някой плаща със златна карта, излизате от заведението (сто процента закусвалня) и... дотам, няма и! Гърмежи, полицаи, нерви за Тройката и после забравяш какво се е случило, защо се е случило и изказваш заключения от рода на "Това е България!". Плюеш, плюеш родината си известно време и после се връщаш назад в спомените с баналното "Това му било писано". После забравяш... Много се изписа по вестници, архиви и всякакви книжни пособия за случая "Георги Стоев", въпросът е не дали се е говорило, а казало ли се е нещо? Сигурно, но "казаното" не продава. Истината винаги е доста скучна. Маджовци, Петковци, Гоцевци, всяко чудо за три дни! Само едно е факт-Георги Стоев е мъртъв! Писателят на мафията почина на 34 години от собствения си разум и принципи. Да бъдеш честен не е печеливш бизнес в България. Занимаваш се с наркотици и трафик на хора-гърмят те! Опитваш се да водиш спокоен начин на живот-гърмят те! Очевидно демокрацията е доста криворазбрана при нас, особено според хората с нисък коефициент на интелигентност и минимална обща култура. Демокрация съвсем не означава да правиш, каквото си искаш! Има обаче нещо, което няма как да не убегне на "онези горе". Дали, за да избягат от отговорност, дали нещо друго, имейлът на нашата редакция подочул, че Георги Стоев сам е организирал собствената си смърт. Версиите са много: 1. Убиецът на писателя е Младен Михалев-Маджо (като че ли изглежда най-лесно за разследващите случая да обвинят него) 2. Версия номер 1 е напълно невъзможна, тъй като според запознати въпросният господин с М-тата, както го наричат, не е толкова глупав. Все пак половин България е наясно със съдържанието на книгите, посветени нему. 3. Потвърждава версия номер 1 именно защото хората ще си помислят за версия номер 2 и няма да вземат насериозно обвиненията срещу главния герой. 4. Убийците са онези, които искат да подкопаят още повече имиджа на вътрешния министър Румен Петков, при все създалата се меко казано неприятна ситуация към момента. 5. Убийците са именно неговите издатели, защото Георги тотално се е изчерпал откъм съдържание и достоверна информация. 6. Версия номер 6 е последна, но определно не по важност. Тя гласи, че Георги Стоев сам е инсценирал убийството си и по този начин се е спасил завинаги от гонки и заплахи. Разказа всичко, което знаеше, издаде си книгите... Така или иначе не го очакваше спокоен живот. Смъртта в случая дори изглежда като естествен завършек на всичко случило се с Писателя на мафията.
Проклятието "Оскар"
05 March 2008
Какво по-голямо признание за един актьор от "Оскар"? Няма такова. Връчването на подобна награда е възможно най-престижното отличие в Холивуд, което колеги дават на свои колеги. Наградата е и дълготрайна гаранция за суперкариера, успех и уважение от околните. За някои обаче връчването на златната статуетка е равнозначно на проклятие. Много от нашите любимци, вече удостоени с малкия, но много тежък златен чичко, тръгнаха по пътя на забвението. Повечето от тях така и не успяха да надскочат признанието и спечеленият "Оскар" се превърна за тях в ненужна реликва, носеща единствено лош късмет. Нека се върнем малко по-назад във времето и да видим кой, как, къде, защо и колко пъти сбъдна своето проклятие. 1. Рийз Уидърспуун - Нея толкова сме я дъвкали, че вече сърце не ми дава да кажа каквото и да е за скромната й особа. Блондинката грабна "Оскар" за изпълнението си в "Walk the line", обаче личният й живот така взе да накуцва, че препоръчаха на чаровната дама да го остави за известно време под лекарско наблюдение. Седемгодишният й брак с актьора Райън Филип не издържа тежестта на статуетката и им се моли цели шест месеца да го превърнат в минало. И те го сториха...
2. Кевин Костнър - талантливият и изключително сексапилен Кевин се сдоби с мечтаната реликва за продуцирания и едновременно с това режисиран от него филм "Танцуващият с вълци", 1990г. Оттогава готиният чичко не е това, което хората ценяха и уважаваха. Според критиците последните му филми са изключително слаби и нискобюджетни, а за последните 18 години Кевин не бе отличен с нито една награда от своите колеги. За капак на всичко през 1994г. събралият в скромната си особа актьор, режисьор и продуцент, се раздели със съпругата си, с която живя 16 години.
Във време на мнима свобода единственият начин да направим някакво обединение помежду си се оказва така наречената благородна кауза. Оприличаван образ на Дядо Коледа, спасителна жилетка, вяра в чудото и прехвърляне на невидима топка в нечии по-отговорни и загрижени ръце. В случая Отговорната Ръка се оказа екипът на БТВ. Истинска наслада доставя на позабравилите човешкото у човека фактът, че някой мисли за тях. Да, това не е Главата на държавата, не е и някоя от Подглавите му... Това са хора сред нас, простосмъртните. Хора, които ни подариха безплатно надеждата, че в случай на беда, българинът има на кого да разчита, че българинът не е сам, че дори той самият е човек! Материалността, на която се възхищаваме, изкривява подсъзнанието на Обикновения, пречупвайки го през призма, зад чиито фон няма химери. Допреди кампанията "Не сте сами" българската кауза бе считана за утопия, днес вече развенчана и превърната в реалност от нас самите. Нима наистина българинът има желание да стори безплатно добро? Реалността е за пияните, защото е жестока, а свестните у нас считат за луди! Добротата, Безкористността, Дядо Коледовците и Баба Марта възприемаме за нереален образ, чието подобие възпроизвежда изкривената ни през физически несъществуващо, а счупено огледало, съвест… Съвест, отдавна преминала и през трите агрегатни състояния, най-комфортно почувствала се в Лед. Предпазвал я…
Скандали около Евровизия колкото искаш! Като се започна от Кафеджиите, мина се през Марианка и липсата на спонсори, Еличка и Стоянчо, които гласяхме за първи, та се стига до година 2008 - шарена, звездна, интригантскаа, акълът ти се взима! И понеже от екипа на Скандално сме на първо място хора на честта и принципите, решихме да вземем нещата в скандалните си ръце и да напишем истината от началото до края. Нека първо се обърна към Лили Иванова - драга ми Лили, не мисли, че не те ценим като творец и изпълнител, напротив! Но манджите, които готвиш на тазгодишните евровизианти (няма такава дума) не заслужават и капка възхита! И ако не се сещаш за какво ти говорим, не се шашкай! Не е от възрастта ти! От Николай Манолов? Да, на прав път си! И сега, за да не ми се чудите на акъла какво пиша, защо го пиша и не може ли да пиша малко по-разбрано, защото не ме разбирате, ще ви отговоря с "Може!". Започвам! Всичко започна "в" октомври, както казват руснаците. Изпълнители колкото искаш, качество-където искаш, там намирай! Никой не е длъжен да ти го дава на тепсия! По-запознатите от вас знаят, че господин ви Светозар Торбаланов Христов участва в конкурса Евровизия с три песни - две самостоятелни и едно дуетно парче с не по-малко чаровния му колега Владимир Димов. Песента им "Tired soul", която грабна народа, беше класирана на първо място именно от зрителския вот и изведнъж "бум-тряс-пляс", появява се анонимно жури иии хоппа-песента изчезва, слиза някъде по каналите към отпадането. И ейтака, отникъде, се появява един готин батко с листовки и месо и, заприличвайки на някой бесепарски лидер, започва да ги раздава на народа, за да гласуват за него. Е, сега, не се правете, че не знаете за кого говоря! Николай Манолов, разбира се! На Лили момчето! Мадам уж беше ЗА таланта, ЗА амбициозните, можещите, желаещите, целеустрмените, а какво стана? Нима песента и нейните двама изпълнители, грабнали от първия път зрителите не отговарят на тези критерии? Или може би решиха, че човекът с луканките я заслужава повече? Вместо да пее, да танцува и да се тъпче с яйца за по-добри гласови възможности, наш Николайчо месо раздава! Enjoy the meal!