За съжаление твърде малко изследвания разглеждат обикновения брачен полов живот. Проучванията за секса в брака най-често съсредоточават вниманието си върху секса като бепристрастен и чисто биологичен, вместо като част от интимността. Чувствеността и емоционалната сексуалност в брака са неизследвана област. Тъй като сексуалната близост може да бъде единственият признат начин мъжете да изразяват и разкриват любовта си, много хора стигат до извода, че мъжете не могат да обичат.
    Жените и мъжете намиратт сексуално удоволствие по различен начин. Според специалисти жените често получават повече удоволствие от целувките, прегръдките и докосванията, отколкото от половия акт. Рубин разкрива,че е типично за съпругите от работническата класа да имат повече проблеми при включването си в сменящи се форми на сексуални контакти в сравнение със съпрузите си; съпругите от средната класа от своя страна често са нещастни и потиснати, когато не изпитват удоволствие от тези различни форми на секс. Оралният секс по-често се свързва със сексуалното щастие на съпруга, а не на съпругата; жените често са по-объркани и потиснати по отношение на оралния секс в сравнение с мъжете. Въз основа на преглед на изследванията по темата изследователи стигат до извода, че когато брачната двойка не е на едно мнение по въпросите на секса, по-вероятно е да се наложат желанията на мъжа.
    Жените на средна възраст от изследването на Рубин често споделят, че сексуалният им живот се подобрява с възрастта, особено след като отмине страхът от бременност и наблизо няма малки деца. Марголин и Уайт обаче откриват, че промените във физическата привлекателност на съпругите с възрастта се свързват с намаления сексуален интерес, щастие и вярност от страна на съпрузите. Промените във физическата привлекателност на съпрузите с възрастта изглежда нямат значение за съпругите им.
    Повечето от жените в изследването на Рубин споделят,че се е случвало да имитират оргазъм, а около половината го правят и сега. Рубин предполага, че те го правят, за да задоволят партньорите си и защото за тях не е важно дали настъпва оргазъм при всеки полов акт. Повечето от жените също така доверяват, че те понякога потискат собственото си сексуално желание, за да не оказват натиск върху съпрузите си.

    Блумщайн и Шварц установяват, че началото е все още изключително право на мъжете. Повечето омъжени жени с неохота поемат инициативата в секса, особено ако съпрузите им се чувстват разтревожени, уязвими и несигурни. Въпреки че поемането на водещата роля в секса означава, че страстта на мъжете се задоволява много по-директно от тази на жените, те трябва да понесат и тежестта на отхвърлянето, тъй като отказът е право на жените.
    Казано най-общо, по-вероятно е мъжете, а не жените, да ръководят сексуалната близост в брака, като съпругите често променят собствените си сексуални желания и действия, за да защитят и удовлетворят съпрузите си...

Из “Брак и семейство”- Проф.Е.Тодорова