Ако сте си поставили за цел да имате Кирстен Дънст, то ето какво НЕ трябва да правите! Как да разберем ли? Много просто! Ще проследим изказването на наскоро зарязаното от нея гадже китариста на Razorlight Джони Борел пред World Entertainment News: "Всичко приключи. С Кирстен имаме абсолютно различен начин на живот. Тя вярва в равнопоставеността между половете. Смята, че мъжът и жената трябва да си поделят отговорностите вкъщи, както и домакинската работа. А да си призная, аз съм доста разхвърлен човек. Небрежняк съм си, това е. Обичам около мен да е разхвърлено. Наистина не мога да я виня, че не понася начина ми на живот. Напоследък бях доста зает, записвахме новия си албум и това поглъщаше цялото ми внимание. Кирстен пък е непрестанно на снимачната площадка. Аз съм нощтна птица, тип сова, тя пък е чучулига, по-активна е сутрин. Наистина е страхотно момиче, но някак си се разминаваме. Имам амбиция да превзема американската музикална сцена. И почти не ми остава време за личен живот. Във връзката ми с Кирстен няма замесени други лица. Така се случи просто. Аз съм суперзает. Освен записите в студиото с бандата непрестанно изнасяме концерти, обикаляме света и нямам време да седна и размисля малко, камо ли пък да ходя по срещи."
    Интересно изказване ако питате мен. Нали уж противоположностите се привличаха, какво стана? Хм, очевидно се привличат, но дали винаги се и обичат?
    Да видим с какво още трябва да се съобразяват претендентите за сърцето на актрисата. Звездата от "Спайдърмен" не може да търпи миризмата на цигари вкъщи, обичала естетиката и деликатесите, докато предишните й гаджета си падали по бирата и кебапчетата, което вбесявало очарователната Кирстен. Какво още? Тя обожава Лондон, няма апетити към Щатите и не възнамерява да прави компромиси, пък било то и в името на любовта. Тази Кирстен, умора няма! Особнячка се оказа, но все пак е дама, нали ? :) Тя винаги има право, дори когато греши!
    Дали пък няма да й се наложи да намали списъка с изискванията си към противоположния пол. Всеизвестно е, че в една връзка компромисите са двустранен процес...

А той нехае...

    Точно така! Звездата от "Дневникът на Бриджит Джоунс" е влюбена повече от всякога. Само да не загубите ума и дума, след като разберете кой всъщност е избраникът на нейното лесноразбиваемо сърце. Дами и господа, имам удоволствието да ви представя неустоимия сър Пол Макартни!
    И какво от това? Какво като разликата помежду им е 27 години в негова полза? Нали за любовта нямаше граници, какво плюете? :) Мадам Зелуегър е на 38 години и ако споменем проваления й брак с кънтри-певеца Кени Челси, ще се съгласите, че и тя има нужда от малко нежност, пък било то и с бащата на баща й :)
    Къде се намерили двамата? На концерта на Том Пети в Ню Йюрк края на август! Според очевидци, вместо да слуша рок-парчетата на Том, Рене флиртувала най-открито с музикалното величие Пол Макартни.
    Втората среща на гореспоменатите знаменитости се състояла в луксозния ресторант на хотел "American" в Ню Йорк. Както си му е редът романтиката и свещите също били поканени. Дали заради завидните банкови сметки на Пол, заради отчаяние или просто заради едната любов, сърцето на Рене е заключено. А ключът се досещате в кого е. Няма лошо! Щом се обичат "младите", нека се взимат, нали така? :)
    Имало и трета среща. Дестинация-вилата на Джон Бон Джоуви в Източен Хемптън.
    Голям романс, голямо нещо! Какви обаче са коментарите на новоизлюпената двойка? Леко противоречиви... Да видим!
    Рене Зелуегър пред вестник "Sun": Наистина много харесвам Пол и съм влюбена в него, но все още не съм му казала. Предполагам, че са ме издали наши общи приятели." Ама че работа а? Тя го люби, той не знае :) Отговорът на сър Макартни обаче, едва ли е задоволил крехката актриса : "Не излизам с Рене, с нея сме само приятели."
    Ще пребъде ли връзката им? Съществува ли въобще такава? Ще бъде ли разбито отново сърцето на мадам Зелуегър? Наясно ли е актрисата, че възлюбеният й е "подарил" сърцето си на друга дама? Ще гледаме, ще виждаме...

Предлагам да започнем с биографични бележки на тенора.

    Земният му път започва на 12 октомври 1935г. в Модена, Италия. 71 години по-късно, на 6 септември 2007г., цикълът се затваря...отново в Модена. Лучано е израстнал в бедно семейство - баща му е хлебар, изявяващ се и като певец-аматьор, а майка му работи в цигарена фабрика. Оперният дебют на легендата Павароти е на 29 април 1961г. в Реджо Емилия на конкурс за млади оперни певци.
    Малко след това тенорът е забелязан от легендарното австралийско оперно сопрано Джоан Съдърленд. Той пее с нея и съпруга й, диригента Ричард Бонидж, в Австралия, САЩ и Англия.
    Американският му дебют е през февруари 1965г. в Маями в "Лучия ди Ламермур". Големият му успех в Щатите идва на 17 февруари 1972г.. когато пее в прочутата Метрополитън опера в "Дъщерята на полка" на Доницети. Публиката го вика 17 пъти на бис!
    Италианският тенор триумфира на световната сцена цели 40 години и е един от най-продаваните певци с над 100 млн. албума. Музиката му успя да достигне не само заклетите меломани, но и хората, които нямат никакво понятие от опера. А една от най-знаменитите му арии Nessun Dorma от "Турандот"  на Пучини стана лайтмотив на световното първенство пофутбол през 1990-а.
    След смъртта на Лучано Павароти, злите езици започнаха с коментарите. "При кого отиват парите?" - заглавие на румънски вестник. Не е тайна за никого, че богатството на легендата възлиза на $500 млн. Дни след смъртта му, стана ясно, че Павароти е написал завещанието си лятото на 2006, малко преди да бъде опериран от рак на панкреаса.
    
    Наследниците:

    1. Николета - втората съпруга на тенора - 25% от наследството + авторските права върху всички негови записи.
    2. Лоренца - дъщеря
    3. Кристина - дъщеря
    4. Джулиана - дъщеря
    5. Аличе - дъщеря
    6. Габриела - сестра му
    7. Тино - личен асистент
    8. Вероника - секретарка
    
    Последните 7 поделят помежду си останалите 75%.

    Светът ще запомни Лучано Павароти като един от най-великите тенори на всички времена. Човек, обичащ безмерно музиката, удоволствията, хубавите жени и футбола. До края на дните си той не се отказа от борбата си с коварната болест и вярваше повече от всичко в победата!