Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака...Помните ли онази слънчева симпатяга Кейти, придобила популярност в града на Ангелите с участието си в "Кръгът на Доусън"? Тя вече е история...и никой не я помни. Единственото, което остана от нея е името й...и то не съвсем. Съпругата на Том Круз очевидно не се притеснява от факта, че актьорската й кариера е легенда и че апогей в нея Кейти никога не е имала. Причината всички я знаем. Бракът й с г-н Невъзможна Мисия като че ли донесе на младата девойка много повече негативизъм, отколкото топлота, сигурност и уют. Младата мама няма предложения за работа, няма приятелки, освен Виктория Бекъм, семейство, което да я подкрепя, просто си няма момичето. Сякаш животът на симпатичната актриса се преобърна откъм тъмната страна. Тя се превърна в зависима, повехнала, позастаряла майка. Това е всичко.

    Най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, е да се сдобие с рожба. И Кейти го направи. Роди прекрасно малко момиченце на име Сури, слабост на съпруга Том. Последваха безсънни нощи, скандали, заплахи, адвокати и какво ли още не в Къщата на Круз, но последици засега не е имало и честно казано няма възгледи да има. Очевидно г-жа Том се е примирила с положението, запретнала е ръкави и е започнала да пере, готви, глади, чисти и гледа деца, само защото съпругът й не й позволява, натъртвам позволява, да работи по каквито и да е било причини. Едва ли има нещо по-лошо от чувството на безполезност и неудовлетвореност, едва ли...Именно така се чувства и Кейти. Животът за нея отдавна е придобил друг смисъл и професията й на актриса се е превърнала в професия-майка. Нима това не е парадокс? Нима майчинството може да бъде професия? Насилствено? Очевидно може! И сякаш, за да докаже на съпруга си колко я бива, младата мама решила да има още едно бебе. Ето какво коментира и самата тя : 'Бременността ми мина съвсем леко - без гадене, без необуздано ядене и ако при следващите ми бременностти това е така, мога да имам поне още три деца. Раждането беше неописуемо преживяване за мен. Почувствах се способна да направя всичко на света, щом родих Сури. Това, че съм майка, ме сближи повече и с майка ми и сестрите ми. Първите месеци бяха предизвикателство - да разбера кога от какво има нужда, да "разкодирам" всеки плач, да се грижа за нея. Актьорството изобщо не ми липсва." Това е добра психологическа гледна точка, примиряваш се и точка, какво да му е ? Да не си човешко същество в крайна сметка, че да имаш право на глас? Стой си вкъщи, гледай си децата, превърни се в нещо като инкубатор, напълнявай на всеки девет месеца с по 20кг и Том ще продължава все така да ти се възхищава и обича! Поне не го приемаш много тежко, моето момиче. Изключителен подход! Така или иначе ще трябва да се примириш със загубата на неосъществената си кариера, поне утеха да имаш...Успех в новото начинание...