Какво стана с албума, който трябваше да издадеш под опеката на Слави Трифонов?

    Светозар Христов: Няма такъв албум. Напуснах екипа на Слави именно заради това. Евгени Димитров-Маестрото се опита да ме задържи и да ме примами с някакъв договор. Аз му казах, че не искам напразни обещания, а след 2 години все още да няма и следа от въпросния албум. Пращал съм му 2-3 диска с мои песни за селектиране, които той така и не прослуша за период от две години. Толкова и ги е слушал. Тогава напуснах. Много дълго ме мотаха! Не исках да чакам още, без да популяризират песните ми. Аз съм продуктивен кадър все пак! Вече спрях да композирам, защото имам над 150 песни, а никоя не е издадена. После ме обвиниха, че съм несериозен и не можело да се разчита на мен. Всички обаче видяха, че след това си намерих продуцент, който повярва в мен. Направихме с Лора Владова песен, както и клип към нея!
    Талантливите хора като мен не стоят в България, а аз съм ужасно продуктивен и идеен. Какво да правя тук, след като никой не го оценя? Много уважавах Слави и мислих, че наистина иска да направи пробив, като лансира талантливи, наистина талантливи хора. Всичко се оказа блъф. Той дори ни разказваше за попфолк певачките колко вземат на сеанс! Сякаш наистина искаше да промени нещо. Реших, че и за това е направил "Ку-Ку Академия". Правихме наистина стойностни песни и хората ги запомниха без клипове. И до ден днешен се радвам, когато някой ми каже "А, твоята песен за България я слушаме редовно!". Малко хора помнят, но съм им благодарен, защото това беше излъчено само веднъж, а те я помнят вече 4 години! Наистина най-приятните ми спомени са свързани с "Ку-Ку Академия". Тогава повярвах на Слави, че наистина иска да направи нещо различно и да разбие тази тъпа система-от гилдията, която всяка година си подарява награди, която сама си вярва, че е велика и звездна. Истината боли понякога...

    Поддържаш ли отношения с някого от екипа на Слави Трифонов?

    Светозар Христов: Не. Преди се чувах редовно с Гъмзата.
    
    Защо според теб напуснаха останалите?
    
    Светозар Христов: Не мога да кажа със сигурност. Това е тяхно решение. Моето беше специално заради албума, а и защото не правихме авторски парчета. Направихме 2-3, но никoй не се постара да ги комерсиализира.

    Съжаляваш ли за това свое решение?
    
    Светозар Христов: Не съжалявам. Едва ли щях да спечеля нещо повече, ако бях останал. След като чаках толкова време, сигурно и "Нова песен неромантична" нямаше да запишем с Лора. Нямаше да ме пуснат и на "Евровизия". И преди съм подавал песни за този конкурс, но Евгени направи големи панаири, за да я изтегля. Звъненеше ми през 5 часа. Не стига, че не ми издаваха албума, но ми пречиха да реализирам собствените си песни. Самият Слави се буташе там преди 3 години. Разликата между мен и него е, че той отива там да печели, а аз отивам, за да покажа на хората нещо ново от мен. Но хора като него не са свикнали да губят, ето защо се отказват. Ако бях толкова горд, досега да съм се отказал 100 пъти, но на мен не ми дреме. Събрали са се на едно място някакви глупаци-жури, които не могат да ми се опрат нито на гласа, нито на песните, нито на композициите. "Не обръщай внимание на свинете, не си хвърляй бисерите пред тях!", както пише в Новия завет. Единственото, което може да им се каже, е fuck off. Живейте си живота, не се занимавайте с музика. Ходете да копаете картофи на село там "по ше ви бива". Истината е, че в България има много набедени музиканти, певци, композитори. Не случайно съм в чужбина. Хората в България са толкова оглупели, че ядат всяко лайно, което им се предоставя. Нямат култура, нямат стойностна система. Те отсъждат и приравняват песен на Фреди Меркюри с кавъра на някоя попфолк-проститутка. Болната истина е, че "чалгата"  завзе България, защото у нас няма стойностна поп музика, която да й се противопостави. Не можем да имаме стойностна поп музика, без да знаем собствения си фолклор, но не фолклор от типа на "Бяла роза ще закича, на капака на москвича"... Това не е истински фолклор. Щом не слушаме нашата родна музика, няма как да се получи качествен поп.

    С какво се занимаваш в момента?

    Светозар Христов: От мястото, на което работя (гръцки остров), получавам заслужено внимание и уважението на хората. В клуба, в който пея, се радвам на почести и слава. Толкова комплименти не съм чувал през живота си! Казват ми, че пея фантастично и това ме радва. Тук реално прецених колко струвам и ще имам урок за в бъдеще и като реална самопреценка, и като външна. Работим предимно с чужденци. Българите сме трима, останалите са англичани и гърци. Имаше също и шведи, унгарци. Взе да ми писва, защото не съм свикнал да стоя на едно място, а 6 месеца не са малко за мен. Жените тук малко ме отвращават. Някои стават, но принципно са тролове от Скандинавието. Най-хубави бяха сръбкините, израелките, унгарките, чат-пат някои рускини. Но да оставим това настрана. По-важното е, че се научих да имам самочувствие. Сега бих показал среден пръст на всички нехранимайковци и пенсионери (нямам нищо против песнионерите, просто ме отвращава тяхното мислене)-неосвободени, ограничени хора-с кеф бих им показал среден! На онези, които гледат, а не виждат. В Библията пише: "...них се изпърдял свободно пред муцуните им и бих се оригал с кеф в лицето им, за да им покажа мнението си за техния мисловен модел!".

    Какви са плановете ти от сега нататък?

    Светозар Христов: Ще участвам отново на Евровизия ноември месец. Бих призовал хората да не гласуват, а да слушат, защото видяхме какво стана миналата година, след като гласуваха. Бях първи! Благодаря им, за което. Но "журито"- отбор, неизвестни на хората глупаци (БНТ не разкри кои са членовете му) си продадоха дупетата отново! Тази година, ако бях на мястото на организаторите, щях да извикам едно наистина компетентно жури от чужбина, както и качествени музиканти, музикални критици. Второ, не бих дал думата дори на тях, а само на Негово Величество-зрителя.