|
Страница 3 от 8
Слави Трифонов: Диабет, още в началото ми направиха изследване, не съм болен от диабет. Нивото на захарта ми е нормално. Т.е. има различни неща, които биха дали тези проблеми. Както се сещаш, като отидеш при добри лекари, те слагат един списък и почват да отхвърлят – най-опасното, най-опасното, следващото, следващото, като списък с, ето, най-страшното да е тумор. Другото да е някакъв мини инсулт, който се получава там, кръвоизлив. Друго е някаква малоформация, примерно киста или нещо подобно, там, на това място. Нали знаеш, че всеки човек може да се разболее от всичко. Няма Богоизбрани. Да кажеш – ти няма. Всеки може от всичко – ти, аз, всеки, който гледа в момента. Важното е, първо да имаш късмет и до колкото можеш да се пазиш.
Росен Петров: И да се бориш.
Слави Трифонов: Трима китайци играли ма-джонг. Знаеш ли какво е ма-джонг?
Росен Петров: Не.
Слави Трифонов: Едно като домино, но са различни там. Не може по компютрите да не се го виждал.
Росен Петров: Сетих се.
Слави Трифонов: Трима китайци играят ма-джонг. Идва един друг китаец и казва – идва краят на света. Първият китаец станал от играта и казал – Аз ще се моля, така ще чакам края на света. Птиците чуваш ли ги? Вторият китаец станал и казал - Аз ще се кача горе на втория етаж - били в някакъв дом - по гаджета и ще пия оризово вино. Ще чакам така края на света.
Росен Петров: Ще консумира.
Слави Трифонов: А третият китаец казал – Аз ще довърша играта. Аз не съм от тези, които се молят. Другото, не е като да не съм го правил, не е проблем, но определено съм от тези, които довършват играта. Как звучи. Дошъл си тука, не съм се бръснал, скрил съм се в тази, тука ми е тъмно и ми е по-готино. Дошъл съм при сестра ми, защото тя ми е близък човек и може да разчитам на нея. Сестра ми ще направи всичко за мен. За нея аз съм малкото и братче, въпреки, че съм на 40 години. Битки предлага всякакви живота. Ти как си представяш, човек който се предава? Казва си, няма вече смисъл. Няма такъв филм. Трудно не трудно, каквото се случва, не искам да звучи емоционално, но той животът е такъв за всички. Не само за мен. Ти водиш твоите битки.
Росен Петров: Такива неочаквани.
Слави Трифонов: Е, неочаквани са, гадни много. Не мога да кажа, че съм от желязо. Просто ме е страх много. Даже три-четири дни ми беше на момента паника. Паника така се нарича, защото си представяш, че няма да виждаш, че шумът за усещане на жена може да се превърне в реалност. Не е много приятна мисъл. Бих казал, че всеки човек пред такъв тест не знам как би се държал. Но не е срамно да кажеш, че те е страх. Не знам дали е слабост, но знам, че не е това нещото, което може да ме счупи, каквото и да стане. Аз съм малко по японската философия.
Росен Петров: Защо, ето, десетки пъти си казвал, чел си “Шогун“, това не може да тръгне от една книга.
Слави Трифонов: Не знам, може би съм бил самурай в предишния си живот? Като сложим този майтап на страни. Гледай сега, японците имат една интересна теза. Те казват, много е важно, не знам дали съм ти го казвал - Трябва да си силен, да живееш достойно, всичко е карма, животът е само една илюзия.
Росен Петров: Последният самурай.
Слави Трифонов: Много филми използват комерсиално, ако се зачетеш по-сериозно, а ти си много умен и четеш много, ако четеш по-сериозно в историята на Япония, най-вече там събраното между Шинту – Будизъм и Конфуций, ясно ще разбереш техния начин на мислене. Те са и много практични, много емоционални, и много жестоки, и много различни. Аз съм нещо подобно. Мога да бъда всичките тези неща. Не мога, а съм всичките тези неща. Мога да бъда много мил, много нежен. Могада бъда жесток. Мога да бъда търпелив. Не знам, много противоречия има в мен. Да си направя психоанализа, както ти правя на теб, или на всички. Може би така, някак си, покрай всичко това съм се припокрил с нещо, което съм прочел и видял при тях. Първото нещо, което трябва да осъзнаеш, за да си силен, ако искаш да си силен. Ако не искаш да си силен и може да ревеш. Тука да седна да си рева в собствената си пикня и да се чувствам зле, това сигурно е нормално, нали така? Първото нещо е карма, трябва да приемеш, че нещата се случват и не зависят от теб. Аз това сега не съм го искал. Аз искам да съм си при хората, ето Калинка ми изпратила картичка. Искам да съм си при екипа. Това е моя начин на живот, Аз обичам тези хора, обичам си работата. Искам да съм там. Да седя при секретарките ми, при балета, при “Ку-ку Бенд“. Какво правя тук, като гъз, в тази стая. Животът ти предлага битки, това е карма. Аз не съм го искал, така се е случило. Оттук нататък какво става, какво правиш след това? Караш кола, изведнъж катастрофа. След това нещо чупиш си краката или се обездвижваш. Това става за секунда, какво правиш после.
Росен Петров: Като в Несебър.
Слави Трифонов: Да, с онова момиче, което загина. След като приемеш карма, т.е. че е съдба, някои казват съдба, или нещо. Трябва да приемеш, че трябва да си търпелив към седем основни чувства. Да си търпелив към седем основни чувства. Можеш ли да ги запомниш? Омраза, обожание, страх, яд, тъга, радост и загуба. Ще ги повторя – омраза, обожание, тъга, страх, радост, загуба, и едно пропуснах.
Росен Петров: И кого мразиш? Айде, дай по чувства. Ти си търпелив, но омраза си изпитвал.
Слави Трифонов: Искам да ти разкажа преди това за едно момиче, поне за сила ми говориш. Яница, спомняш ли си Яница?
Росен Петров: Да.
Слави Трифонов: Да обясня на уважаемите зрители за Яница, защото ме гледат в момента, какво значи силен човек. Яница е мъртва, на 22 години. Почина преди пет месеца. Яница се запознах с нея преди пет-шест години в един Дом за сираци в Севлиево. Много интелигентно, много будно момиче. Намериха и рак на крака, когато израстват на 15-16 години. Той е много страшен такъв. Не знам дали са могли да и сменят костта, или не са. И кой я е оперирал въобще не зная, но отрязаха и крака до горе. Яница беше с един крак. Обаче даде разсейки – в белия дроб и в мозъка. Яница си я представи – сирак, пълен сирак. Няма майка, няма баща. Мисля, че някъде имаше сестра. С един крак, с патерица.
Росен Петров: Слабичка, хилава.
Слави Трифонов: С един крак, ти си я виждал. С разсейки в белия дроб и в мозъка. Умира. Водих я при Чирков, мой приятел. При всичките мои приятели лекари, които имам. Казаха, каквото можем ще направим, но нещата не могат да бъдат променени. Тя умира. Тя знае, че умира. Казах и, да те пратя някъде по света, ако искаш. Имам възможности, имам пари, мога да те пратя където искаш. Избери си една част на земното кълбо, с който искаш ще те пратя на екскурзия. Тя каза – не, искам да седя на компютър, да работя, да помагам на други, такива като мен. Накрая вече беше много зле. Моите секретарки и моята сътрудничка Габриела, която ми е като част от мен, и съпреживява и тя и помага, както и Красимира Врингова, нашата художничка, един изключително добър човек. И я гледаха Яница, обаче тя като имаш разсейки в мозъка, то не е ясно накъде ще избие. Помолих шефа на Военна болница, задължен съм му много. Настанихме я в един хоспис. Ходихме на лов с тебе, едни фазани дадох на Евгени Димитров на баща му, сготви фазани, изпрати. Тя не беше яла фазан никога. Написа ми един есемес, аз го изтрих без да искам, да ми благодари. Аз много съм си говорил с нея. Всички я обичаха в този хоспис. Тя напусна хосписа, отиде си в Севлиево, там са нейните приятели, няколко дни по-късно, почина. Защо ти казвам за Яница? Представи си я – сираче, без един крак, болна с тумори, разсейки в цялото тяло, умира, на 22 години. И нито веднъж, нито един единствен път тя не обвини никого, нито съдбата, нито майка и, която я е изоставила, нито никой. Тя се държа не като мъж, тя се държа като самурай, като. Как да си .... сега и да си страхлив? Как да седнеш, че обиждам този орган хубав? Как да седна и да кажа – Еби му майката, какво да правя? След като ...
|
