|
Страница 4 от 8
Росен Петров: Сетих се, ти си ми разправял за едно момиче, дето искало да ходи ...
Слави Трифонов: Да, една моя приятелка, да. Една моя приятелка в Плевен, да, точно в Плевен, дето казваше – Знаеш ли, кое е най-хубавото нещо на света? И аз казвам – кое? Най-хубавото е да ходиш боса по трева след като е валял дъжд. Това е най-хубавото нещо на света. Само че, тя не можеше да ходи. Беше болна от една болест, където се обезкървяват и им режат крайниците, не можеше да ходи. Човек никога не ги оценява, да говорят тези тривиалности. Никой не ги оценява тези неща преди да са му се случили. Но аз знам. Мен са ми се случвали, аз съм живял в този ад преди като ми поставиха тези диагнози. Аз и затова гледам по друг начин на живота. Ето, където си говорихме с Цецко, с Цветан Недялков, китариста, където го питат – как издържаш, как ходиш на работа? “Аз не ходя на работа, аз отивам защото живея така. Аз пълноценно се чувствам жив. Жив, като работя тази работа. “Аз съм професионалист, но аз не съм просто професионалист. Аз съм този дето е вътре в професионалното, като начин на живот, и това ме прави различен. И най-малкото съгласен да ти дам това интервю и да ти кажа тези неща. Пък и сега не ми е приятно, ти не говориш с моя екип, пък екипа ми е най-важното нещо сега. И балета ми, да не ги повтарям сега, и музикантите ми, и сценаристите ми. Ася, Дияна, секретарките ми, Боряна, всичките. Това е моето семейство. Как звучи в този момент? Изкуствено? Емоционално? Ей го Хари, който си взима звука, той Хари в момента дето си взима звука, той е мой съученик, ние сме израсли от град, от седемгодишни сме с него. Съпругата му е при мен. Брат му е при мен. Дете им се роди. Това е моето семейство. Така че, защо го казвам това? Защото и те трябва да знаят това. Недей да седим и да си мислим сега тука, какво им има. Проблем – ще се стараем да го разрешаваме, колкото можем, каквотозависи от мене всичко направихме, каквото трябва. Всичко имам тука добри лекари, грижат се за мен, вълнуват се. Не е като да идеш на лекар и да ти кажат… Пък и знаеш Слави Трифонов като иде някъде, всякакви диагнози могат да ми поставят и всякакви неща само, защото или лесно те отперват, или лесно казват. Тука съвсем съзнателно, тъй като и Митко Чакъров е водещ невролог в света, той е изключителен. Доц. Чакъров, в момента той се пенсионира, в момента е в болница “Доверие“, но той е изключителен човек и аз се консултирам с него за всичко, защото то всичко, което излезе Роско извън окото са вече нерви. Това са неврологии. Всичко излезе ли извън окото, това са нерви. Мозък, централна, периферна нервна система.
Росен Петров: Добре де. Това отпреди 11 години ли идва? Тоя хъс и стремеж да се занимаваш с такива хора, които имат нужда от него. Повечето хора им е неприятно, когато срещат болестта, когато виждат човек болен. Ти като че ли се стремиш винаги да си човек, който по някакъв начин помага на хора в нужда.
Слави Трифонов: Това сега да го говорим… Моментът е по-емоционален, отколкото на мен ми се иска.
Росен Петров: Е, не. За повечето хора това не е нормално. Нормалното е като видиш…
Слави Трифонов:Росене, трябва да правиш… Росен Петров: Виждаш го и го забравяш.
Слави Трифонов: Росене,…
Росен Петров: И го пропускаш.
Слави Трифонов: Гледай сега, моето момче. Ти може да мислиш и всеки може да мисли всичко. Важно е ти как се чувстваш. Човек трябва да прави добро. Не защото му се пише, не защото някъде… Не, защото някъде ще ти се отблагодарят.
Росен Петров: Защо се криеш? Ето това пак…
Слави Трифонов: От кое?
Росен Петров: Ами знаеш, говорили сме си. Правиш нещо за някой човек, който е в нужда. Повечето хора в България...
Слави Трифонов: Ама хората са…
Росен Петров: Има и други хора, които правят.
Слави Трифонов: Ама хората са…
Росен Петров: Я на първа страница еди-кой си направи еди-какво си… Снимка с детето, което пак не е лошо.
Слави Трифонов: Да ти кажа, нито веднъж не съм съжалявал.
Росен Петров: Хем казваме – благотворителността не трябва де е анонимна, хем…
Слави Трифонов: Защото 2-3 пъти, нали се сещаш. Бях помогнал на едно детенце – имаше проблем с ушите, трябваха му 5 хил. лв. Едно друго детенце пак имаше, но по-тежки проблеми в системата – трябваха му 10 хил. лв. И майката на това с петте хиляди се обади по телефона и каза: “На еди си кой си си дал 10 хил. лв. Евтино те минах, можех да си взема поне 5 хил. лв.“ Сега едно такова нещо, ако трябва да ги разделя са “фифти-фифти“– благодарни и неблагодарни. Не е въпроса в едно цвете… Знаеш ли, ще ти дам един такъв пример. Имаше един човек, който го застреляха на Аруба – Поли Пантев. Помниш ли го?
Росен Петров: Помня го.
Слави Трифонов: Знаеш, че аз познавах много от тия хора.
Росен Петров: СИК-аджия беше.
Слави Трифонов: Беше СИК-аджия. Ставаше дума за един кокаин, за не знам си какво. Там го застреляха. Но Поли Пантев веднъж ми се обади по телефона и ме помоли за услуга. Преди години.
|
