„Българи, осъзнайте смисъла на „Съединението прави силата!”

Колкото повече пребиваваме в собствената си родина, толкова по-несигурни се чувстваме. Убийството на един млад живот е не само физическо престъпление. То показва Ада у човека. Как да се чувстваш като у дома си, когато България се е превърнала в негостоприемна мащеха за всички ни? Жестокостта, както и болката от нея, нарастват пропорционално. Да се чувстваш сам сред свои… колко нелепо звучи!
Но, както винаги, виновни няма. Убийците са на свобода, знаете ли? На свобода срещу 500 лв. гаранция! Ако тази нелепа смърт не може да ни промени, то значи нищо не е способно да го направи! Когато на всекиго му е безразлично... Какво ли щеше да стане, ако бяха убили нечие депутатско дете например? Но това не се е случило, следователно нека малко да се успокоим, нали, Правителство? Кого го интересува съдбата на още едно нелепо очернено семейство? Никого. Просто чакаме края на работния ден, за да можем да погледаме нещо развлекателно по телевизията. Омръзнало ни е от новини. Пием ракия и говорим за „едно време”. Колко жалки изглеждаме! Но какво можем да сторим? Да се съберем пред парламента и да „спъваме”! Да не ги пускаме да си отидат, докато не усетят цялата адска болка на обикновения човек! На човека извън властта. На нелепостите, които ежедневно му се случват! Утре няма да си спомняме за това убийство, вдругиден още по-малко. И какво? Отново нищо. Нека не ги оставяме да забравят, че и те са родители, и те имат морален дълг към децата си. Към съучениците им. Към приятелите им. Към средата, в която попадат, с която общуват! Трябва да бъдем сплотени! Но ние не сме! Когато някой излезе на улицата да отстоява мнението и позициите си, друг би го напсувал, вместо да се присъедини към протеста му. И управляващите само това ги топли. Нашата простотия. Нашето безхаберие и „несплотеност”. Колко човешки живота още трябва да бъдат погубени, докато се вземем в ръце-и ние, обикновените, и онези, необикновените?! За съжаление, българите нямат желание да осъзнаят смисъла на фразата „Съединението прави силата! Трябва да накараме тези подобия на политици да започнат да се страхуват от народа си! Не той от тях!  В народа трябва да бъде концентрирана истинската власт! В народа! Трябва да има сериозни мерки от наша страна! Задръстваме парламента и точка! Всеки ден, всяка нощ, докато нещата не започнат да се променят. Народът трябва сам да има силата да изправи нередностите в системата.  Пък после да се сърди на себе си!